"Две неща имам на земята - любовта и свободата.
Животът безвъзвратно дал бих за любов.
Любовта да дам за свободата съм готов."


Трябва ли да правим някакви коментари? Мисля, че - не...
Това е може би едно от най-смислените неща, които съм чувала скоро, а може би дори като цяло е едно от най-смислените неща на този свят...

"The best things in life are free..."


Не ми е ясно защо хората забравят кои са наистина важните неща на този свят. Хващат се за най-малкото нещо, за най-малкия проблем или недостатък, за да затънат до уши в простотията си. Каква е тази склонност към саморазрушение?!
Нещата на този свят изгубиха истинския си смисъл. Вече никой не Вярва в нищо, никой не Обича никого, всеки гледа себе си и своите измислени проблеми.
Хората забравиха, че, ако наистина Обичаш, можеш да простиш всичко... забравиха, че, ако наистина Вярваш в нещо, си готов да умреш за идеята. Къде отидоха Принципите? Къде отиде Честта?

А после се чудим, защо не намираме Щастието. Ха! Че то, даже и да ни го заврат в носа това Щастие, ние няма да зацепим и ще го приберем в онзи тъп килер където оставихме и другите думи - онези, които заслужават... които трябва да бъдат писани с главна буква...

Добро начало, дори и леко позакъсняло...
"Атентаторите", не греша, нали.Дълбок текст, наистина...
Явно на хората им правят впечатление неща, близки до самите тях./"Думите/желанията не се мечтаят, те се живеят!" - това е моето/
Хората си налагат да вярват в някаква велика сила - била тя Бог, Съдбата , Доброто...И всичко това, само и само да предадат някаква капка духовност на мизерния си животец.Жалко, но е така, светът ни е 99% материален, а заобикалящите ни - материализирани до мозъка на костите си.Може би това си е човешката природа, а ние, търсейки(все търсим, мамка му) различното, тръгваме с/у себе си...Не знам, а и не ми отива да разсъждавам по толкова нравствени теми...
Аз съм от тези, загубили вярата си...Предавам се.
Ти рови из килера със спомени... и прибери Щастието в джоба си!Пожелавам ти го!

На хората все нещо им липсва, то били пари, било внимание или кой знае какво още... и все си мрънкат за своето. А най-тъпото е, че никой не забелязва, че всички хора около него имат същите проблеми. И всеки си е заврял носа в своята паничка и седи и си псува супичката колко му е гадна без да се замисля, че на всички са ни сипали една и съща помия...
А в крайна сметка това няма никакво значение... Никой не се сеща, че може да стане от масата и вобще да не се занимава с тая гадна супа... просто защото в себе си има нещо повече - Свободата да избира. И може би, само може би, ако има и малко доброта в сърцето си, може да се сети да каже на човека до себе си да се разкарат от тая маса, защото могат да си дадат нещо много по-хубаво - Любов!